Япония – още един интересен пример от света за възпитанието, отглеждането и образованието на деца.
За възпитанието
Японските деца от съвсем малки се възпитават на устойчив характер и търпение, добродетели и традиции. И в дома си, и в училищните заведения се обучават на маниери, обноски и уважение. Децата уважават родителите, роднините и приятелите си, както и японското общество, култура и традиции; спазват нормите на обществено поведение и изказват благодарност, извинение, уважение към възрастните. Учат се на разбиране, съпричастност, ценности; да бъдат тихи, спокойни, уравновесени; да обичат и пазят природата и да откриват истината. Първо са възпитанието, ценностите, маниерите, емоционалното израстване, а после – знанието.
За разлика от други развити страни, в Япония неравнопоставеността между половете е все още осезаема. Постепенно се увеличава процента на момичетата, завършили колеж или университет, както и на жените, работещи на пълен работен ден. Но традицията в Страната на изгряващото слънце повелява децата да се отглеждат от майките си в домашни условия до навършване на 3-годишна възраст, като на малкото бебе/ дете се говори непрекъснато като на възрастен човек – пеят му се песни, разказват му се истории и легенди, обяснява му се всичко с думи. Може би и затова не е учудващо, че японските деца първо проговарят, а после прохождат.
Японскте деца опознават света активно чрез „носенето” им от майката, научават се лесно и бързо да говорят, въпреки, че през по-голямата част от времето си спят на гърба, гърдите или ръцете на майката. Интересен факт е, че японците придобиват странен навик от детството, а именно да спят в неудобна и странна позиция. Можете да ги видите да спят в транспорта, на обществени мероприятия и т.н. Това е една характерна национални черта, която не се счита за неприлична или необичайна и не изненадва никого.
Японските майки не се отделят от децата си и винаги правят всичко заедно.След раждането си, детето години наред е в досег с майка си. Сигурно всички сме виждали снимки на японска майка, която прикрепила детето на гърба или гърдите си, върши всички ежедневни задължения (пазарува, мие чинии, готви, глади и т.н.). И интересното е, че малкото дете не мрънка и не възразява, а мирно седи и слуша, сякаш осъзнавайки че е съпричастно и търпеливо приема това положение. Японските деца не плачат пред непознати, както и са научени, че не е добре да привличат внимание.
От най-ранна възраст японските деца се учат да разпознават и определят чувствата и емоциите – както своите собствени, така и тези на останалите. Възпитават се с любов, търпение, ласки, внимание, а крясъците и наказанията са несъвместими с японското възпитание. Децата лесно усещат недоволството на родителите си, а наказанията се свеждат до лош поглед или неодобрително мълчание. Обикновено родителите използват положителни примери, а не отрицателни във възпитаването на своите деца.
В японската култура е характерно да изразиш недоволството си към дадено нещо с поглед или с интонация.Затова японците много лесно усещат настроенията и мнението на събеседника интуитивно без да са нужни думи и обяснения.
Преди десетилетия японските семействата са имали много деца, и когато се е раждало още едно, майката е премествала предпоследното дете (обикновено на възраст около година) на гърба на най-голямото дете. В днешно време японците имат по едно или две деца.
Японските деца растат в постоянен емоционален и физически контакт с родителите си, създавайки усещане за спокойствие и увереност. Все още се спазва традицията децата да спят заедно с родителите си, понякога и до 8-10 годишна възраст. Тези елементи от възпитанието са част от културните традиции в Япония.
Повечето жени в Япония, след като се омъжат, напускат работа и се посвещават на дома и семейството. Жената с дете може да се чувства комфортно в психологически и емоционален план именно вкъщи, където изпълнява своите задължения, без да бъде в тежест на някого. Също така не е приемливо за едно семейство да оставя децата си на баби и дядовци. Дори и поотраснали децата имат нужда от активна грижа и не е прието майката да ги поверяват на друг. Японците много държат на възпитание чрез личен и семеен пример. Възможно е майката да има работа, но по- скоро като второстепенна дейност и на непълен работен ден. Или ако имат собствен бизнес или занаят, майката помага и работи заедно с детето. А доходите на съпруга са напълно достатъчни за водене на нормален живот.
Работеща жена с дете все още трудно се вписва във възприятията на японците. Да дадеш на някого детето си, било то в детско заведение, за да отидеш на работа, означава да натовариш някого със своите задължения и отговорности. Обществото все още гледа скептично и неодобрително на това. Дори ако една жена с дете работи, тя не може да разчита на снизходително отношение от страна на шефове и колеги. Например, в големите фирми има традиция да се остава в края на работния ден – понякога само, за да се пийне по биричка с колегите или да се погледа спорт. Но задължително целият колектив и никой не може да си тръгне, докато не си тръгне шефът. И ако майката бърза да се прибере при детето си, тя сякаш се противопоставя на всички. Ако не можеш да работиш като всички— не работи.
За образованието
Както споменахме през първите години в училище децата се учат на обноски, традиции и чисто човешки взаимоотношения. А после започва трупането на знания. Подобно на други образователни системи няма изпити до 4-ти клас и изключително се държи на екипната работа. За японците през първите години академичното знание не е толкова важно, колкото възпитанието, себепознанието и формиране на отношение към хората, света и природата.
Образователна система
През 21 век японското общество е изправено пред много предизвикателства поради променящите се културни норми, напредъкът в областта на науката и технологиите, икономическата глобализация. Насърчаването на можещи и мотивирани млади хора, които да отговорят на тези предизвикателства е важна цел за японското образование.
Японската образователна система набляга върху корпоративното поведение, груповата дисциплина и придържането към стандартите. Тази система служи добре на страната и осигурява обучена индустриална работна ръка, благодарение на което през 20 век Япония е световна икономическа сила. Успехът на системата се потвърждава и от факта, че повечето японци се смятат за принадлежащи към средната класа и възприемат образованието като път към успеха на децата си.
Все повече и повече обаче се утвърждава вярването, че се обръща прекалено голямо внимание на подчинението и на зубренето като начин на обучение. Според някои хора това пречи на обучаемите да се развиват като творчески и индивидуални личности. Предизвикателството пред японските педагози е да въведат гъвкавост в системата, така че тя да стимулира индивидуалността и същевременно да не губи чувството за идентификация с групата и уважението към другите, което пък позволява на обществото като цяло спокойно да функционира.
Училища и учебни програми. Учебната година в Япония започва на 1-ви април и първи ят учебен ден често съвпада с един от най-красивите природни явления – цъвтеж на черешовия цвят. Учебната година се разделя на три учебни срока – от 1 април до 20 юли, от 1 септември до 26 декември и от 7 януари до 25 март. Някои училища имат два учебни срока. Така японците почиват 6 седмици през лятната ваканция и 2 седмици през зимата и пролетта.
Училищата окончателно преминават от шест към пет учебни дни в седмицата през 2002 г. Много частни училища обаче, продължават да провеждат занятия в събота, като през последните години някои държавни гимназии отново придобиват специално разрешение за провеждане на съботни часове с цел осигуряване на повече време за покриване на учебния материал. Средно японските ученици прекарват много повече време в учене отколкото учениците на по-напредналите индустриални нации. Това може би се дължи на по-късата лятна ваканция и на повечето домашни, давани в училищата, плюс времето, което много от учениците прекарват в извънкласни дейности.
Предучилищно образование за деца на възраст между 3 и 6 години. Образованието преди началното училище се осъществява в детските градини (йочиен) и дневните детски центрове (хоикуен). Обществените и частните дневни детски центрове приемат деца от 1 до 5-годишна възраст. Около 60% от всички детски градини в страната са частни. Посещаемостта на 5-годишни деца в детски градини или дневни детски центрове надвишава 95%. Образователният подход в детските градини е много различен – от неструктурирана среда, която акцентира върху играта и е със слаба образователна насоченост, до строго структурирана среда с фокус върху ментално подготовка на детето за покриване на входния изпит в частните начални училища.
Основните цели на предучилищното обучение е да се създадат правилни и здравословни навици за живот и да се формират основите на умственото и физическото развитие на децата. В този период се възпитава любов и уважение към хората и природата, самостоятелност, самоувереност и сътрудничество, честност и уважение, постоянство и трудолюбие, както и други житейски знания и умения.
Начални училища за ученици на възраст между 6 и 12 години. Посещаването на шестгодишните начални училища е задължително. 99 % от началните училища са обществени, смесени (за момичета и за момчета) държавни училища. През 2011 г. максималният брой ученици в 1-ви клас е 35, а в останалите класове – до 40. По принцип, класовете не се разделят според способностите на учениците, но по някои предмети е възможно да се разделят на групи предвид тяхното ниво. Учебната програма за начално образование включва: японски език, обществознание, аритметика, природознание, музика, изкуства и занаяти, физическо възпитание и домакинство. Включват се и допълнителни извънкласни дейности, курс по етика, както и интегрирани учебни предмети, които могат да бъдат доста широкоспектърни. . Има и допълнителни извънкласни дейности, както и един час седмично нравоучение. Четенето и писането са може би най-важната част от учебната програма за начално образование. Освен двете сричкови японски азбуки, учениците в края на шести клас следва да знаят и най-малко 1006 китайски йероглифа.
Началното училище осигурява основно образование, съобразно психическото и умственото развитие на децата, а преминаването в по-горен клас практически е автоматично.
Средни училища.Посещаването на тригодишните средни училища е задължително. Над 90 % от средните училища са обществени, смесени (за момичета и за момчета) институции. Всяка година учениците получават своя класна стая, като допустимата максимална бройка е 40 ученици в един клас. За 2010 г. средния брой на учениците в клас е 29.4 души. Като цяло учениците не се разделят по способности, но някои училища са въвели системи за разделяне на учениците по групи в часовете по английски език и математика. Стандартната учебна програма включва следните задължителни предмети: японски език, обществознание, математика, наука, избираем чужд език (в повечето случаи английски), музика, изящни изкуства, здравно и физическо възпитание и трудово обучение или домакинство. Включват се още и допълнителни извънкласни дейности, курс по етика и интегрирани учебни предмети. Освен това се учи един свободно избираем език (почти винаги английски), извънкласни предмети, както и един час седмично нравоучение.
Освен традиционните предмети, японски ученици и студенти също се учат японски калиграфия и поезия.
Долна (или първа) задължителна степен па средното училище с продължителност 3 години, за ученици на възраст между 12 и 15 години. Всяко училище си разработва собствен учебен план и програми, съобразявайки се с дадените от Министерството на образованието, науката и културата указания, като взема под внимание местните условия н условията в училището.
Горна (или втора ) степен на средното училище с продължителност 3 години, в някои случаи 4, за ученици между 15 и 18 или 19 години. Има две направления за класификация на средните училища, осигуряващи втора степен. Те могат да бъдат и общообразователни, и професионални.
След завършване на първата степен па средното училище, т.е. след задължителното образование, приемът във втората стенен на средното училище се осъществява според критерии, определени от Министерството на образованието, науката и културата.
Приемът е с изпити, а процедурата е изключително сложна и тежка, което е причина голям брой ученици от елементарните и от първата степен на средните училища (около 3040 %) да посещават едновременно с редовното си обучение и вечерни курсове, където да се подготвят за приемните изпити за втората степен на средното училище. Общопризнат факт е, че японските ученици са между най-натоварените в света.
Професионалните средни училища от втора степен дават подготовка на учениците, които се ориентират към бъдеща професия в определена област. Обучението в тези училища има няколко направления: селско стопанство, промишленост, търговия, риболов, икономика, социални грижи, математика, физическо възпитание, музика, изкуство, чужди езици (преди всичко английски) и т.н.
Гимназии. Гимназиалното образование не е задължително. През 2010 г. 98% от завършилите средно училище ученици продължават образованието си в гимназии, а около 74% от всички гимназии са държавни. Постъпването в гимназия се предхожда от изпит, като конкуренцията за някои известни гимназии е голяма. Учениците, които посещават училище, обединяващо среден и гимназиален курс на обучение, са освободени от изпитния стрес, но такива обединени училища в държавната образователна система не са много.
В гимназиите се въвеждат нови и разнообразни модели на гимназиално образование, които да отговорят на различните способности и интереси на учениците. Примери за такива нови модели са гимназиите с въведена кредитна система, където дипломирането е възможно благодарение на натрупаните кредити, а не на чисто формалното приключване на определен брой учебни години, или пък гимназии с интегрирана учебна програма, където учениците имат по-голяма свобода да изберат предмети, съобразени с техните индивидуални интереси и способности.
След 9 клас учениците се разделят на професионални и кандидатстудентски класове.
В края на гимназията учениците се явяват на тест, който решава дали ще отидат в колеж или не. Завършилите могат да изберат само едно учебно заведение и то определя размера на бъдещата заплата и стандарта на живот като цяло. Конкуренцията е жестока: 76% от завършилите продължават образованието си след гимназията. Ето защо в Япония е популярен израза „изпитен ад“.
Помощни училища и занимални
Въпреки че те не са част от основната образователна система, занималните (гакушуджуку) и школите за кандидатстудентска подготовка (йобико) също играят съществена роля в образователния процес в Япония. Школите „йобико“ са стриктно фокусирани върху подготовката на учениците за приемните изпити на университета, докато занималните имат по-базова роля в общото подпомагане на ученика в учебния процес. Според данни на Министерството на образованието, културата, науката и технологиите за фискалната 2008 г. тези школи и занимални се посещават от 29,5% от учениците от държавните начални училища и от 53,5% от учениците от средните държавни училища.
Голямата конкуренция при изпитите за гимназиите и университетите е наречена „изпитен ад“ (джукен джигоку). Конкуренцията е резултат от практиката за наемане на персонал от по-големите японски корпорации и правителствената бюрокрация от относително тесен кръг добри университети се наемат амбициозни млади хора. Това води до вярването, че приемът в някои от тези университети е залог за благополучие и успех.
За да подобрят шансовете си за прием в съответното училище или университет, много ученици от средните училища и гимназиите вечер посещават джуки (частни училища) или йобико (училища, в които учениците се подготвят за даден изпит). В тази плътна програма почти няма време за игра или развиване на лични интереси и много хора смятат, че тя оказва неблагоприятен ефект върху развитието на личността и творчеството.
Стресът от конкуренцията често се счита за причина на редица обществени проблеми като тормоз, насилие и „алергия от училище“, характерни за началните и средните училища. С всяка година се увеличава броят на учениците, които отказват да посещават началните и средните училища поради емоционални причини. В преобладаващата част проблемът изглежда е свързан с училищен тормоз и напрежение при входящите изпити и прекомерен стрес.
Още в началното училище децата започват да посещават допълнително частни и подготвителни училища, за да влязат в добро средно, а след това и във висше училище. Занятията се провеждат вечер и в Япония е типично явление, когато в късните вечерни часове обществения транспорт се пълни с ученици, които бързат да се приберат след допълнителните уроци. Те са ангажирани дори в неделя, почивните дни и по празниците, като се има предвид, че средният учебен ден е с продължителност от 6 до 8 часа. Не е изненадващо, но според статистиката в Япония почти няма деца, повтарящи клас в начално, прогимназиално, или средно училище
В края на гимназията, японски студенти се явяват на важен изпит, който решава бъдещето им. Конкуренцията е много висока – само 76% от завършилите училище продължат образованието си след гимназията. Приемните изпити във висшите учебни заведения също са изключително тежки и са главно под формата на тестове. Непрекъснато се правят опити по експериментален път да се реформира изпитната система за прием във ВУЗ. След като преминат през „изпитния ад“, японски студенти се отдават на почивка – колежът често се счита за най-добрите години от живота на човек. Японските хора наричат този период на студентските години „почивка“ преди работа.
Висшите учебни заведения са университетите с продължителност на първата (дипломната) степен 4 години и на втората (следдипломната) степен 1,2 или 3 години; колежи (с продължите от 2 или З години); техническите и професионалните институти (колежи) с продължителност 3 годиии в рамките на втората степен на средното училище и 2 години след нея (всъщност образованието в нея се приема за висше).
Най-престижно е университетското образование. Техническите и професионалните институти са изключително престижни.
Частните висши учебни заведения по принцип се финансират от собствени средства. Държавата обаче предоставя финансови дотации посредством Японската фондация за подпомагане на частните училища (включително и висшите) с цел да се запазят и подобрят условията на обучение и да се намали финансовото натоварване на студентите. Отношението между държавните дотации и собствените средства във висшите частни учебни заведения е приблизително 20 % :80 %. Правителството обаче осигурява високи дотации за научноизследователските звена на частните институции.
Тъй като частните училища и частните висши учебни заведения заемат важно място в японската образователна система, те са обект на перманентна финансова грижа от страна на правителството.
Задължителното образование в Япония по принцип е безплатно като разходите се покриват от правителството и местните власти. Въпреки това обаче, родителите плащат такси за обучението в държавните (правителствените) училища. Тези такси представляват 1/10 от общите разходи за образованието на ученика в елементарното училище и 1/7 в първата степен на средното училище. Таксите за обучение в частните училища са твърде различни.
В структурата на образователната система влизат и учебните заведения за деца с различни нарушения в развитието си. Както в много страни, така и в Япония основната политика в тази област е интеграцията на тези деца. Затова в детските градини, елементарните училища, първа и втора степен на средните училища има отдели за такива деца, в които обучението се провежда по специални методики в зависимост от вида на нарушението. Разбира се, съществуват и отделни специални училища, които се финансират и организират предимно от местните власти.
Интересни факти:
В японските училища няма чистачки и учениците сами почистват. Всеки клас почиства стаите, коридорите и тоалетните. Всички си разпределят роли (по групи) в почистването и те се спазват през цялата година. Така децата от ранна възраст се научават да работят в екип, да си помагат един на друг, да поддържат чистота, да уважават труда, чистотата и околната среда.
В училище се предлагат готови ястия, които децата сервират сами и се хранят заедно. В началното и средното училище за децата се прави специално обедно меню, което се изготвя не само от квалифицирани готвачи, но и от здравни специалисти, за да бъде храната здравословна, балансирана и полезна. Всички ученици обядват заедно със своя учител в класната стая. В такава неформална обстановка, ученици и учители си взаимодействат повече и изграждат приятелски отношения.
Заедно с редовните уроци в училище учат изкуството на японската калиграфия и поезия. Принципът на японската калиграфия, или Shodo, е чрез бамбукова четка, потопена в мастило и плавни движения с боя, се рисуват йероглифите върху оризова хартия. Друго типично изкуство е Хайку – национална форма на поезия, която накратко чрез прости изрази представя дълбоки емоции и чувства. И двата предмета учат децата да уважават собствената си култура и вековни традиции.
Почти всички училища изискват от своите ученици да носят униформи. Някои училища имат своя собствена униформа, с традиционни акценти в стила за момчета и за момичета. Целта на униформата е да премахне социалните бариери сред учениците, да възпитава в морал и уважение, както и да допринася за работното настроение. Освен това, носенето на ученическа униформа спомага за сплотяването на колектива.
Източници:
http://z-news.xyz/how-to-teach-kids-in-japan-10-characteristics-of-education-photo/ – How to teach kids in Japan: 10 characteristics of education
Teaching and Learning in Japan, Thomas P. Rohlen,Gerald K. LeTendre, Cambridge University Press, 1998
Educating Hearts and Minds: Reflections on Japanese Preschool and Elementary Education, Catherine C. Lewis, Cambridge University Press, 1995
https://dama.bg/article/zashto-iaponskite-detsa-nikoga-ne-plachat/1510/ – защо японските деца никога не плачат, 2014.
http://www.bg.emb-japan.go.jp/itprtop_bg/index.html – Посолство на Япония в РБ
http://www.bg.emb-japan.go.jp/bg/japan_facts_sheet/Society/index.html – Образователна система
