Понятието “училищна готовност”. Двете понятия: “готовност за учене” и “готовност за училище” много често се преплитат и заменят както в научната литература,така и в практическото приложение и диагностиката.
Първото понятие още се нарича“готовностдасе учи”,а второто –“училищна готовност”. Най-често с “готовност за учене” се обозначава степен на развитие на индивида и възможностите, които притежава да се справи с изучаването на определен материал.
Независимо от разнообразието на научни мнения, има фактори, които всички изследователи приемат, че в една или друга степен влияят върху готовността за учене. Това са: мотивацията, физическото развитие, интелектуалните възможности,емоционалната зрялост, здравословното състояние.
Второто понятие “готовност за училище” (“училищна готовност”) означава определен фиксиран стандарт на физическо, интелектуално, социалнои емоционално развитие,които детето трябва да притежава преди постъпване в училище. Училищната готовност често включва специфични когнитивни, езикови и психомоторни умения.
Предучилищната възраст е период от детството, който е уникален с взаимодействия между психично развитие и социално поведение.В тази възраст се активизират всички предпоставки за потенциалното развитие на личността.
Сетивното развитие до края на 6-7-годишната възраст определя и динамиката на промяната в поведението.Детето придобива умения да идентифицира предмети, да разпознава и съотнася отделни фигури към показан еталон, да моделира изявите си в продуктивни дейности.Тези възможности стимулират развитието на по-сложните познавателни процеси -мислене, реч, памет, въображение, внимание.
Развитие на вниманието
Вниманието през този период се характеризира с непреднамереност (неволевост) и неустойчивост.Тези особености не позволяват на детето да се съсредоточи дълго време върху един обект или едно действие.В предучилищна възраст вниманието на детето е привлечено предимно от онова, което предизвиква непосредствен интерес у предметите,както и от всичко,разкриващо тяхното предназначение.Вниманието на детето се привлича от ярки,големи и подвижнипредмети.То не притежава голяма устойчивост. Цикълът на съсредоточеност е 10-15 минути и трябва да се направи малка пауза.
В предучилищна възраст укрепва устойчивостта на вниманието, в резултат на което се променя поведението на детето – намаляват импулсивните реакциии – то се съсредоточава за повече време в продуктивни дейности (апликиране, рисуване, конструиране, моделиране и др.), което му помага в подготовката за училище.
Развитие на мисленето
В предучилищна възраст всички познавателни процеси протичат в тясна връзка с мисленето.В предучилищна възраст то е конкретно и се опира на нагледните образи и представи. Детското мислене става по-разгърнато и гъвкаво. Между 6 и 7 годишна възраст се появяват първите феномени на запазване. Логическите операции (класификация, сериация, кодиране) вече присъстват в разсъжденията на детето. В съдържателен план доминират образите и представите. Нагледно-действеното и нагледно- образното мислене мотивират детето към действия, обогатяващи неговия индивидуален опит.
В предучилищният период настъпват и редица качествени изменения в психичното развитие на детето, тясно свързани с развитие на нервната система, анализаторите, с обогатяването на двигателния и сензорния опит на детето.
Психичната дейност се извършва на качествено ново ниво. Типично е бурното функционално усъвършенстване на висшата нервна дейност на децата, което определя характера на практическата и познавателна им дейност.
Своеобразието на мисловния процес определя и пътя на развитие на детското мислене от нагледно-действено към нагледно-образно и от там към логическо.
Развитие на паметта
Паметта е система от психични процеси, чието развитие в предучилищна възраст се усъвършенства в широки предели. През този период преобладава нагледно-образната
памет, анесмислово-логическата,кактоставапо-късно.Децата с лекота запомнят ярките и изпъкващи събития от техния живот – емоционално наситените разкази, приказки, картини или описания, конкретни предмети, лица, факти, събития, цветове.
Информацията, в основната си част, е запомнена неволево и е резултат от интересите на детето.
В края на предучилищната възраст от слабва нуждата от нагледни, конкретни опори за създаване на нови образи. Постепенно започва развитието на словесно-логическата памет. Увеличават се обемът и трайността на паметта.Подобрява се не само волевото, но и неволевото запомняне. Най-продуктивното в тази възраст се оказва запомнянето на нагледен материал.Детската памет еособено богата на образи за конкретни предмети,които е възприело някога.Детето си служи с отделни образи, запаметени отдавна.Появяват се белези на логическа памет, като в началото на възрастовия период паметта остава все още много свързана с непосредствените впечатления.
Самостоятелност и Социална адаптация
Децата от предучилищната възраст общуват и взаимодействат помежду си. Започва интензивен процес на обществено формиране на детето. Най-важното условие за успешната подготовка са колективните форми на обучение, които обхващат едновременно всички деца и използването на подражанието като основа за развитие на самостоятелността на детето.
Диагностиката на готовността обхваща онези страни от развитието, които са тясно свързани с изискванията на началното училище като цяло, с неговата организация и съдържание на обучението.
Днес в диагностиката се включват различни психодиагностини методики (фина моторика, концентрация, диференциация, памет и др.), а изискванията се определят от професионалисти – психолози, лекари, педагози.
