Постъпването в училище е преход към нов възрастов период на развитие, описван като „загуба на детската непосредственост”, и ясно разграничение между вътрешния и външния живот на детето (между „преживяванията, желанията” и „изразяването” им в действия). Поведението на детето не е толкова „наивно” и непосредствено, както в предучилищните години. „Загубата на детската непосредственост” се обяснява с „привнасянето на интелектуален момент” между преживяването и действието и с обобщаването на собствените преживявания. Развива се една съвсем нова система от взаимоотношения между детето и средата. Новият тип отношения в училище изисква подчиняване на поведението на ясно дефинирани правила и норми за учене – решаването на задачите по определен начин, и социални взаимоотношения – с учителя и връстниците. Равнището на саморегулация проявяващо се в способност за управление на вниманието, следване на инструкции, рещаване на задачи, контрол върху емоциите и социалните взаимодействия играе важна роля за успешната адаптация към училището. Значителна част от изпълняваните в училище дейности не предизвикват интерес у децата и тяхното изпълнение се постига чрез подчинение на изискванията на учителя или родителите (външна мотивация). За преодоляването на този проблем от значение е наличието на обобщено положително отношение към задачите от учебен тип, както и към възрастния като към компетентен източник на знания. Това е един вид продължение на комуникативната дейност в предучилищна възраст, където възрастният изпъква като образец, еталон какво и как трябва да се прави, а оценките му служат като ръководство за действие. Детето опознава възрастния като учител и постепенно усвоява представата за себе си като ученик. Съществуват различни перспективи за дефиниране на готовността за учене: 1. Медицински подход – Готовността се определя от съзряването на психичните функции като предпоставка за успешно училищно обучение. Тази зрялост позволява например децата да седят мирно в клас, да се съсредоточат върху работата по време на урока, да следват инструкциите на възрастните и т.н. 2. Материалистичен възглед – фокусира се върху ролята на външните, свързани със средата фактори за учене; съсредоточава се върху конкретни умения и начин на поведение на детето (дали именува цветовете, дали познава буквите, да брои и т.н). Поведението се разглежда като определяно преди всичко от външни фактори – културните и социалните условия, в които детето живее. От тази гледна точка формирането на готовността е процес на постепенно натрупване на все по-сложни йерархични умения. Специфичните умения и опит не са просто цел, а се разглеждат като предпоставка за успешно училищно обучение. Те се усвояват чрез ръководство и помощ от възрастния. 3. Готовността в социален и културен контекст – дефинира се от съществуващите в дадена общност възгледи, ценности и очаквания. Такъв подход променя фокуса на оценката от детето към общността, в която то живее. Той е полезен при работа в класове съставени от ученици произлизащи от различни етноси и народи. 4. Четвъртата перспектива интегрира индивидуалните особености на детето и условията, в които то се обучава. Тази перспектива е насочена към бъдещите възможности, а не към настоящите дефицити и е основана на идеите на руския психолог Лев Виготски. Това е новата парадигма в оценката на училищната готовност, приета и утвърдена в българската психология. През 2005г. проф. Пламен Калчев конструира психологически тест за оценка на когнитивните аспекти на готовността за обучение, който е стандартизиран в български условия. Този тест може да се използва от квалифицирани и обучени специалистиз а предвиждане на справянето на учениците в първи клас. Също така тестът е полезен за диагностика и идентифициране на трудности или нарушения свързани с ученето. Ръководство е за проверка на готовността на децата за обучение в училище. Изданието представя тест за оценка на когнитивни аспекти на готовността на хлапетата да посещават учебни занятия.Текстовете са адаптирани за по-широка употреба и има кратка скринингова скала, попълвана от родителите за поведенчески и емоционални проблеми, взаимоотношения на детето с връстниците и просоциално поведение, данните от която разширяват обхвата на оценката. Ръководството е изключително полезно и задължителна част от подготовката на всеки малък ученик! Описание на задачите от теста
Автори: Пламен Калчев, изд. Изток-Запад, Дата на издаване: 2013 |
Тест за училищна готовност – проф. д-р П. Калчев

One comment