На прага на новата година и в очакване на поредното ново и чисто начало…Познато, нали?
Всекидневните ни мисли „От утре започвам да спортувам”, „От днес ще се храня здравословно”, „От другата седмица спирам да пуша”, „От другия месец ще прекарвам повече време с децата” и т.н , и т.н. и годината неусетно е минала и идва следващата… Затова по-добрият вариант е да започнем да мислим за „тук и сега” и всеки ден да намираме причина да си казваме „Днес съм благодарен за….”, „Днес съм горд, че…”, „Днес направих добро…”, „Днес бях Човек и помогнах…”, вместо да си даваме сами напразни обещания за промяна, за която си мислим, че ще е добра за нас. По-добре всекидневно да подкрепяме себе си с Доброта. Колко е по-лесно, нали? Сега остава да го изпълняваме всеки ден като малък ежедневен ритуал, а защо да не научим и децата си да го правят – да благодарят, да помагат, да са горди със себе си.
Думите, подкрепени с действия са прекрасно средство да насърчаваме и себе си, и приятелите си, дори непознатите. Все по-често обаче не го правим и най-лошото, че понякога сме абсолютно безучастни към ситуациите и хората около нас. Спомняте ли си кога видяхте някого да пада на заледената улица и го подминахте по отсрещния тротоар? А спомняте ли си кога вие последно паднахте (буквално или преносно) и кой ви помогна?
Безучастно е точната дума – когато не си пряк участник в ситуацията, тя не касае теб и не засяга твои близки и познати, значи няма нужда да се намесваш. Безучастни сме всекидневно в ситуации на лошо отношение, нечие падение и болка и предпочитаме да се предпазим като сме безучастни. После, ако хванем клюката ще разкажем видяното, ще го обсъдим, ще го Осъдим, ще се посмеем и ще „чукнем на дърво” – нали не сме ние! Така учим и децата си – да бъдат безучастни, тихи, смирени и да търпят. Типично копие на тълпата! Като Всички!
А как реагираме, когато някой ни сподели, че иска да сбъдне мечтата си – ами, стандартно – „Ти добре ли си?”,”Луд ли си?”, „А средствата от къде?”, „Ти толкова пари за това ли ще дадеш – щеше да си купиш/ направиш нещо друго”,”Ама това заслужава ли си?”, „Ама ти не си на 20 години…”, „Ама това е лудост, авантюра…” и т.н…А твоята мечта заслужава ли си? Заслужава ли си средствата, времето, усилията? Би ли се лишил от нещо, за да сбъднеш твоята собствена мечта? Ей, големите също имат желания и мечти…и те нямат възраст! И там не важи правилото 2+2=4! Така убиваме и мечтите на децата си!
В навечерието на Коледа чух една истинска история за едно прекрасно дете, лишено от възможността да участва с Коледен концерт в училище, поради различието си (независимо различие по рождение или придобито). Едни родители са били разочаровани, ощетени, гневни и ядосани, едни баба и дядо са останали в очакване да видят на сцената внучето си, а едно дете е пренебрегнато, объркано, уплашено…и това е само един случаи от многото. По подразбиране превръщаме различните в жертва, без самите те да имат каквато и да било вина. Например, новото или агресивното дете в класа, по-ниско или дребно дете, дете с физически недостатък, дете с различен цвят на кожата, различна коса или дете с придобити или вродени заболявания или увреждания, вкл. проблеми с опорно-двигателната система, нарушено зрение, слух или говор, вродени малоформации, аутизъм, епилепсия, други психични, физически и неврологични проблеми или хронични и соматични заболявания. Неумението, нежеланието или невъзможността да се приобщим към групата, към обществото е съпроводено с чувство за отхвърляне, самота, страх.
Безучастни и жестоки…дори и към децата. Видимите различия плашат хората и това се превръща в проблем на цялото общество – поглеждат, слагат диагноза, етикет и вече си маркиран като „различен”. Социализацията и интеграцията е трудна, защото нормалните децата дори не знаят защо и какво прави тези деца „различни”, с какво и как може да им се помогне, напротив – за тях не се говори, подминават се, игнорират се. ”Човешката психика дали от предразсъдъци или неудобство принуждава хората да изпитват страх, срам от хора с увреждания.” (Г. Георгиев, “Различните деца”). Все още в училищата трудно се приемат „различните” деца, а вписване и приобщаване – изобщо липсва. Институциите са длъжници на децата със специфични образователни потребности и не става въпрос просто за едни субсидии. „Тези деца трябва да се разглеждат от цялата педагогическа и административна общност като деца в риск, за които следва да се полагат специални грижи и внимание”. Дори не си даваме сметка колко много могат да научат „нормалните” деца от децата със специални образователни, възпитателни или други потребности.
Изследване на университета в Бристол сред 77 000 британци на възраст между 18 и 27 години показва, че близо 60% се срамуват от външния си вид, а дори 5-годишни деца се тревожат, че са твърде дебели или не харесват външния си вид. Децата не могат да избягат от въздействието и натиска на медиите и от ранна възраст гледат телевизионни програми, където виждат само привлекателни хора. Медиите непрекъснато им показват как трябва да изглеждат. Проектът „Външността е от значение“ на ЕК, който е и част от програмата „Леонардо да Винчи“, подчертава колко важни са разнообразието и различията. Трябва ли всички да сме еднакви и да следваме утъпканите пътеки на еднаквостта и еднообразието. Не се учудвайте, когато утре паднете на заледена улица и никой от Тълпата не ви подаде ръка!
Каквито и планове да си правим за следващата година, помнете, че живота има други планове и не винаги са същите! Изтъркано, но факт – радвайте се на новия ден и ако имате смелостта – всеки ден сбъдвайте по една своя мечта! Така ще дадете и най-добрият пример на децата си – и в мечтите, и в паденията!
Източници:
„Мисия Образование“: Нежелани ли са децата с увреждания в училище?, Марина Цекова, 19.12.2016г.
Различните деца – едни от нас. Георги Георгиев – da.uni-vt.bg/u/1379/pub/8829/различните%20деца.pdf
http://roditel.bg/othvarlenite-detsa-i-obidnite-dumi/ – Отхвърленото дете и обидните думи
http://binar.bg/3127/kogo-gledash-vidimite-razlichiya/ – Какво гледаме – видимите различия
http://dete-bg.com/?p=23 – Ранно откриване на деца със специфични образователни и възпитателни потребности
*Всички статии и материали, публикувани на уеб-сайта са собственост на bukvichki.com. Забранено е копирането, възпроизвеждането, преработването, променянето и използването без изрично упоменаване на източник и без съгласие на автора.
