За предучилищна и 1-ви клас едни от най-желаните училища в София са 133 СУ „А. С Пушкин“, 51 СУ „Елисавета Багряна“, 107 ОУ „Хан Крум“, 73 СУ „Владислав Граматик“, 145 ОУ „Симеон Радев“ (сдружения „Фридрих Шилер” и „Чарлз Дикенс“), 55 СУ „Петко Каравелов” (сдружения „Фридрих Шилер” и „Луис Карол“), 10 СУ „Теодор Траянов“ (сдружение „Луис Карол“) и др. , както и Национален учебен комплекс по култура или т.нар. Италиански лицей в Горна баня и частните „Света София“, „Българско школо“.
Родителите седят с дни и нощи пред училищата, за да се класират в подаването на документи за записване на детето, а в други училища около 600-700 деца се явяват на изпит за прием, където приемат 30 – 40 деца. Истерията се дължи на големия брой първокласници в големите градове, различните критерии за всяко училище и сдружение, желанието на родителите детето да бъде записано в определено училище и още редица фактори. Докато в малките градове няма достатъчно деца в училищата и се появяват деца-фантоми в списъците с ученици, в големите градове броят на първокласниците е огромен, което затруднява приема. Желаещите за едно и също училище са стотици – особено за елитните училища и тези, които предлагат ранно чуждоезиково обучение.
Приемът в предучилищна група (5 и 6 години) и 1-ви клас в някои от училищата се осъществява чрез провеждане на тестови изпит към сдруженията в училищата за установяване на степента на адаптивност и училищна готовност на детето. Резултатът се определя на база проверка на внимание и концентрация, логическо мислене, зрителна и логическа памет, наблюдателност, съобразителност и др. Всяко училище и сдружение определя правилата, начина на провеждане и оценяването, както и броя на приема. Броят на приетите деца в сдруженията се определя след съгласуване с директорите на училищата, с които сдруженията работят съвместно. През изминалата година имаше известни неясноти за броя на приетите деца към сдруженията и броя на местата към училищата.
Всеки родител/настойник, който желае детето му да се обучава по програмата на сдруженията в училищата, подава документи по образец и предоставя целево дарение в размер на 20 – 30 лв. и получава входящ номер с дата, час и място на явяване за тестово изследване. Родителите сами преценяват шансовете, които има детето да бъде прието на база сложността на изпита, броя на местата към сдружението и към училището, както и евентуали допълнителни изисквания. Подборната процедура на децата се провежда от екип специалисти, включващ педагози и психолози и измерва когнитивните, езикови и психомоторни умения, с оглед изучаването на чужд език и по-голямата натовареност в програмата за обучение.
При подаване на документи в желаното училище и сдружение всяко дете получава дата и фиксиран час за явяване на проверка. В деня на изпита децата се взимат от възпитатели и препитването продължава около час – час и половина. Вариациите на въпросите са много и разнообразни. В някои училища наблягат на задачи за памет (например запомняне на картина, предмети и възпроизвеждането им), тест с „излишно“, „липсващо“ за отчитане на визуално възприятие, устойчивост на вниманието, текст с разбиране и анализ чрез рисунка, логическо мислене, задачи за откриване на разлики, намиране на предмети, съпоставяне, буква и звук, броене.
Входящата диагностика се провежда с доброволното съгласие на родителите и често с предварителна подготовка на децата. Не винаги е достатъчно да е усвоен материала от детската градина за 5 – 6 г., а децата се подготвят с допълнителни средства за кандидатстване. Възможно е детето да се подготвя в домашни условия от родители или с посещения при психолог, логопед или педагог. Трябва да се внимава с учители или школи, които обещават прием на детето в желаното от вас училище. Като родители е добре да имаме и ясна представа дали за нашето дете наистина е добре да бъде на целодневно обучение и дали е готово за тази промяна.
Въведението в учението трябва да бъде самостоятелно съобразено с възможностите на всяко дете и нищо да не се случва на сила и под натиск. Подготовката за препитването е постепенна и включва преди всичко насърчаване интересите на детето към училищните дейности и подпомагане готовността за обучение. Развива се волевото внимание, мисловна дейност и въображение, моторика, логика.
От сдружение „Луис Карол“ са пояснили, че готовността за училище не е умението детето да чете и пише. Посочили са за важни характеристики като: детето да е общително, спокойно, неагресивно, лесно се адаптира към нова обстановка; изпълнява задача по образец и според правилата; открива сходство и различия в предметите, умее да прави изводи; концентрация на вниманието; развитие на речта – произнася ясно всички звукове, построява правилно изреченията си, може да състави разказ по картинки; развита фина моторика и зрително – моторната координация; логика (сравнение, класификация, съотнасяне); двигателна култура; памет.
От сдружението дават насоки за захвата и правилното държане на молива или флумастера (подготовка на ръката за писане), правилната позиция на тялото, правилно оцветяването и прерисуване на фигури, букви, цифри и определяне пространственото им положение (горе, долу, ляво, дясно и т.н.). Не пропускайте да забележите как детето държи ножичка и да умее да изрязва правилно с нея. Също така винаги дават на децата да рисуват – виж статията за детските рисунки. Както вече сме споменавали, е много важно на децата да се чете – различни, интересни приказки, истории, разкази, стихотворения и художествена литература за деца.
Ресурсите за подготовка се определят от всяко сдружение и са препоръчителни. Към сдужение „Фридрих Шилер“ е упоменато, че специализирана подготовка на децата не е необходима, а за улеснение на родителите и при желание за допълнителна работа с децата, са обявили подходяща за възрастта литература с материали, включваща изданията на Крокотак (5 – 7 години), Азбука на мисленето, Моливко – моторика, Играя и уча. Концентрация за първа предучилищна група, Памет – тестове за интелигентност на децата, Юрген Брук.
Литературата, която може да се използва е в голям обем. На книжния пазар има безброй книжки, подходящи за децата (5 – 7 г.) и подготовката им за училище. Най-използваната литература последните години е „Азбука на мисленето“ на Р. Генков, Тест на училищна готовност на П. Калчев, „Готови за училище: Тестови и развиващи задачи за деца в предучилищна възраст и 1. клас“ на Надя Симеонова, „За бъдещите първокласници – сборник с упражнения за деца в предучилищна възраст“ на НУКК, Крокотак, разнообразие от книжки на издателство „Фют“, програмите на издателствата „Изкуства“ и „Просвета“ за подготвителна и предучилищна възраст и т.н.
Под формата на игра и чрез окуражаване, детето трябва да бъде заинтересовано и въвлечено в процеса на обучение. Има упражнения, които не са любими на децата или им се виждат сложни или скучни. Затова трябва да бъдем търпеливи и да имаме правилен подход за работа с деца.
Децата са концентрирани в учене не повече от 20-30 минути и дори и да имаме желанието по цял ден да решават задачи и упражнения, е нормално да се изморяват и изнервят, ако настояваме. Нервната система на 5 – 6 годишни децата се характеризира с все още слаба издържливост. Те не усещат кога се преуморяват и започват да проявяват разнообразни прояви на нервност, безспокойство, чувствителност.На тази възраст децата имат нужда и от пълноценна игра, от физическа дейност на чист въздух, срещи с връстници.
В тази възраст децата развиват творческите, сюжетно-ролеви игри, в които отразяват наблюденията си от околната действителност и имитират света на възрастните. Децата сами си създават сюжета на играта, определят ролите и дейностите. Вече споменахме в статията за Настолните игри, че са изключително полезни, защото следват определени правила и мотивират мисленето, логиката концентрацията. Могат да се използват различни дидактични и творчески игри.
Децата най-добре учат чрез усещанията и възприятията си – да пипнат, да помиришат, да опитат, да чуят, да видят – тогава могат да формират реални, а не абстрактни представи за нещата. Често срещан проблем е, че децата, подготвяйки се за училище от 4 – 5 – годишна възраст или по-рано, започват да пишат огледално числа и букви. Това е по-скоро резултат на неправилно или краткосрочно обучение, отколкото на патология. Огледалното писане също се коригира с упражнения.
Много е важна психическата подготовка на децата за самото събитие или за т.н. изпит. Възможно е, явявайки се в непозната училищна среда, детето да се уплаши и да се почувства несигурно. Предвид крехката си възраст (5 – 6 годишни), децата трябва да са на първо място спокойни, весели и подготвени с разговори за това къде отиват, какво ги очаква, какво ще се случи. Да не са изненадани, напрегнати, неподготвени и да се почувстват излъгани или да се стресират от присъствието на много деца, родители, суматоха. Представете деня на „изпита“ като своеобразен празник, организиран за децата или весело състезание, където разбира се няма губещи или печелещи. Ваша отговорност като родители е да помогнете на детето да се чувства уверено, самостоятелно, победител. Не показвайте притесненията и вълненията си – децата са като гъби и попиват всяка емоция. И не всичко е на живот и смърт – каквото се случи – вярвайте, че резултата е за доброто на вашето дете. Много родители са склонни да преувеличават в желанието да се случи това, което искат и детето да бъде прието на всяка цена. Чували сме историите за солиден членски внос или спонсорство. Факт е, че гледахме в „Господари на ефира“ и други предавания евентуали разкрития за измами и съмнителни начини за прием. Има въпросителни и неясноти, както и във всяка интересна идея и дейност, свързана с подбор.
Има случаи на много подготвени деца, знаещи букви, гласни, съгласни, цифри, свързване на числа до 50 – 100, логика, мотика и т.н., подготвяни поне няколко месеца или години, а може дори да не попаднат в резервите. И примери за други деца, които трудно свързват числата от 1 до 10 и не са се подготвяли допълнително, да бъдат приети от раз. Като възрастни трябва да сме наясно, че във всеки изпит има и доза късмет, и зависи на моментно състояние, и от преценката на изпитващия и от много други фактори, които не зависят от нас като родители, и дори не зависят от детето. Затова не бива да се чувстваме зле, че нещо не сме направили както трябва и да го предаваме като усещане и на детето си. Децата несъмнено са повлияни от външни и вътрешни фактори, които ще се отразят на резултата от диагностиката. Това много зависи и от социалния му опит и от семейната среда, представянето на ситуацията, посещаване на детска градина или на други детски групи.
На изпитната диагностика децата трябва да работят самостоятелно, следвайки инструкции и правила и имат определено време за работа за всяко упражнение. Трябва да се ориентират в условията на задачите, да слушат и изпълняват правилно упражненията…
(край на Част 1)
Буквички
