Новият образователен закон или кога ще ги стигнем финландците?

   Mоже ли нестандартния метод в образованието да бъде успешен? 

 Може ли в България да бъде приложена образователната система, подобна на тази на Финландия?

 Може би сравнението със скандинавски или други европейски народи е неуместно и неправилно, заради национални, исторически, икономически и културни  различния, но нека да опитаме да направим анализ.

   Напоследък имахме възможност да видим репортажи за финландската образователна система – една от страните, в която децата се учат чрез игра, въображение и себепознание. Учителите не забраняват и не наказват, рядко дават домашни работи и контролни и не пишат оценки  – напротив – насърчават играта като основен елемент в образованието. Всички знаем, че децата много обичат да играят и обучението става лесно и приятно. Ученето чрез игра е основен принцип в училищата във Финландия – играе се на всякакви игри (включително на видео и компютърни игри, на таблети и мобилни телефони, на джаги, с конструктори и настолни игри и др.), а играта на открито е задължителна поне няколко пъти на ден, независимо от времето. В хубаво време се преподава сред природата – в двора, в парка, в планината, в музея или театъра.

 Финландия притежава една от най-добрите образователни системи и това доказват резултатите от стандартизирания тест на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) – резултатите показват, че финландските ученици са на първо място в Европа и показват най-високо ниво на знания в света и са най-четящите деца на планетата, както и заемат челни места по наука и математика. А същевременно прекарват най-малко време в учене.

  Страната не спира да прави промени в образователната си система, въпреки отличните резултати. Въвежда се идеята за премахване на предметите от основното образование, както и наложените вече преподаване чрез игра и практика, използване на иновативни и технологични методи, подходящи за нуждите на съвремието и бъдещето. 

  Според Мониторинг на образованието и обучението (2016 г.) българската образователна система се характеризира с ниско качество (според оценката на програмата PISA от 2012 г., когато българските ученици се класират на 49-то място от 66 държави), остарели учебни програми и неравенство между учениците в различните видове училища. За да отговори на тези предизвикателства, България предприе важна образователна реформа чрез приемането на Закон за предучилищното и училищното образование, който влезе в сила през август 2016 г. и редица други нормативни документи.

  Следващите резултати от изследването PISA трябва да бъдат публикувани този месец (декември 2016 г.).  Въпреки последните резултати от това изследване, български деца заемат челни места по математика, информатика, роботика на други международни състезания и ни дават повод за гордост и оптимизъм.

Изучаван материал и умения

  В Финландските училища се преподава само това, което ще бъде полезно и ще потрябва в живота.  Дори по-малките деца знаят какво е портфолио, договор, банкова карта. По- големите ученици се учат на ранна финансова грамотност и могат да изчислят процента на данъка от наследство или от доход, цената на стоката след  намаление, учат се да спестяват,  могат да си направят картичка или визитка в интернет и т.н. – все приложими и полезни за съвременното ежедневие дейности.

  В българското училище се учат куп абстрактни, неясни, неприложими и напълно ненужни неща (и преподавани по неподходящ начин), които трудно се разбират и бързо се забравят. Сигурно всички си спомняме  за “голямото безсмислено зубрене” в българското училище и борбата за шестицата – излишно напрежение и притеснение, губене на време и наизустяване на учебен материал, който след известно време бива безвъзвратно забравен и непотребен.

  В Новия закон общообразователната подготовка в училищно обучение обхваща ключови компетентности в областта на българския език,  умения за общуване на чужди езици, математическа и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите,  дигитална компетентност; умения за учене; социални и граждански компетентности; инициативност и предприемчивост; културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество; умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт. Българските ученици имат нужда от базови познания по финансова и правна грамотност;  компютърна грамотност и програмиране и не на последно място възпитание в патриотизъм и национално самочувствие. Промените и включване на практически умения като компютърно програмиране, писане на професионална автобиография и бизнес планове, както и други практически и лабораторни опити и междупредметни връзки, се предвиждат  в новите учебни програми през учебната 2018/2019 г..

  Ако преди десет, петнадесет или двадесет години, изучаваният материал може да е бил приложим в България, то днес голяма част от материала, който се изучава в българските училища е крайно неприложим в живота и практиката, а методите за преподаване са стари и скучни. Децата не са мотивирани да посещават детската градина и училище, защото не им харесва, не им е интересно, скучно им е, карат им се, наказват ги и т.н.

 Финландците вярват, че училището трябва да се научи детето на най-важното – самостоятелност, независимост и индивидуалност. Затова ги учат да мислят и разсъждават, както и сами да придобиват знания. Учителите не преразказват уроци,  всичко го има написано в книгите и учебниците. Важни са не наизустените уроци и формули, а умението да се използват справочници, текстове, интернет, компютри, способността да се намират необходимите ресурси за решаване на текущия проблем.

Училища и обучение

  В България продължаваме да отричаме, че технологиите силно променят  ежедневието ни и продължава да се преподава по стар и скучен начин. Съвременните деца трябва да се образоват според нуждите и потребностите си, както и тези на обществото и на бизнеса. Затова технологиите могат да бъдат чудесен инструмент, подпомагащ учителите, а инвестицията в оборудване на училищата – инвестиция в бъдещето на децата.

  Учебната година във Финландия започва през август, а в края на май е последния учебен ден. Ваканциите са като българските, а обучението е пет дни в седмицата, само първа смяна. Училището във Финландия започва след 7-годишна възраст, а училищният ден за най-малките е с продължителност 4-5 часа, като се набляга на изучаване на родния език, четене, математика, етика, религия, музика, изобразителни изкуства, трудово и физкултура.

   В България с въвеждането на Новия образователен закон се въвежда поетапно „целодневна организация на учебния ден от I до VІІ клас като инструмент за превенция на отпадането от училище, идентифициране, развитие и удовлетворяване на таланти, интереси и потребности на учениците, осигуряване на специализирана помощ при подготовката им и максимално оползотворяване на свободното им време”.

  Обучението във Финландия е безплатно и включва учебници, хранене, вода;  транспорт до училище и охрана; учебни пособия като моливи, тетрадки и други канцеларски материали; екскурзии, посещения на музеи и други извънкласни дейности,  дори и тоалетни и хигиенни материали. Всякакво събиране на допълнителни средства от родителите за каквито и да са цели, са забранени, както и въпросите, касаещи професия, местоработата и социален статус на родителите.

  В България масово се събират пари в училище и детската градина за учебни помагала и пособия, тоалетни и хигиенни материали, купони за храна, вода, транспорт, екскурзии, подаръци и т.н. Да, също е забранено, но това е практиката. Да не говорим за пълния разпит по отношение на професия и месторабота на родителите (особено в частни училища и сдружения) и попълването на анкети с въпроси.

  Във Финландия преподавателите трябва да са безпристрастни и обективни по отношение на децата. Сравняването  и класифицирането на учениците е забранено. Децата със специфични нужди се интегрират и учат с всички останали. Всяко изключение от нормите се наказва.

  Според Новия закон за образованието в България се забранява обособяването в паралелки на децата със специални образователни потребности или според етническата им принадлежност. Освен това до август 2017 г. училищата, занимаващи се с ученици със специални потребности, ще бъдат трансформирани в центрове за подкрепа на личностното развитие. Наред с подкрепата относно задължителните образователни програми учениците в тези центрове ще получават подкрепа и чрез специални дейности, като например рехабилитационни дейности, диагностични и терапевтични процедури, психологическа подкрепа и професионално ориентиране. Тези центрове ще обхващат само ученици, които не могат да бъдат интегрирани в стандартните училища.

  Училищата във Финландия не се конкурират помежду си – всички са обикновени общински, безплатни и няма елитни и частни училища – напротив,  всички са еднакво добре оборудвани и обзаведени. Родители избират училище единствено на база близостта до дома или работното място.

  В София най-често можем да срещнем дете от Люлин или Център да пътува до Младост на училище или от крайните квартали до Центъра и т.н. В България има общински, частни детски градини и училища, училища със сдружения и съответно „елитни”, „баровски”, „скъпарски”, „западнали”, „ромски”  и т.н.  Масово се прилага практиката със лъжливо местожителство и месторабота, за да могат родителите да запишат детето в желаното училище, нищо че ще се пътува поне един час до училище.

  В новия закон училищата по-деликатно се разделят на Обединено училище (от І до X клас), където учениците ще имат възможност да завършат първи гимназиален етап в родното си място, което е важно за живеещите в малки селища или за тези, чиито семейства са финансово затруднени. Тези училища могат да осигуряват и професионална подготовка и професионална квалификация, както и Национални и иновативни училища, Средищни и защитени детски градини, Център за подкрепа на личностното развитие и Център за специална образователна подкрепа

  В финландските училищни класове има по 15-16 деца, а в българските – по 26-28.

  Във Финландия през първите години в училище, децата се насърчават да потърсят собствения си потенциал, заложби и способности; да се ориентират в интересите и амбициите си;  да мислят свободно и  да бъдат мотивирани; подтикват се да се самообучават. В класната стая, учениците могат да избират с какво да се занимават. Смята се, че ученикът може сам да прецени какво е по-полезно за него. Идеята е учениците да избират сами кой предмет искат да изучават, като имат предвид амбициите си за бъдещето и способностите си. Така учениците  няма да изучават например физика или химия и да се чудят „За какво ми е необходимо да знам това?“.

  Учи се този, който иска да се учи. Учителите се опитват да привлекат вниманието на ученика, но ако той няма никакъв интерес или способност да се учи, се ориентира към практически полезна за бъдещето му не сложна професия и няма да му се налагат и натрапват правила и възгледи.

  Вместо домашни, е важно децата да имат време за почивка и прекарване на пълноценно време със семейството. Вместо оценки, контролни и изпити, е важно децата да са спокойни, уверени и да ходят на училище с желание, без стрес, конкуренция и съревнование.

  Българското училището наказва детето за всяка проява на емоции, оживление, ентусиазъм и любопитство и бива определено като невъзпитано, глезено, презадоволено, хиперактивно, лошо и т.н. Децата се лишават от индивидуалност и собствено мнение – напротив –  учат се на единомислие, страх от поемане на инициатива и отговорност, липса на креативност, стремеж към получаване на висока оценка (а не на знания и умения) и т.н. А учителите влизат в ролята на „пъдари”, „стражари”, „ловци” на фалшиви бележки и т.н.

  Често си споделяме, че съученикът, които изкарваше по-ниски оценки от нас – май се е реализирал по-добре в живота. А защо това е така? Защото отличниците имат склонност да бъдат най-добрите, да са критични перфекционисти, да не правят грешки, но на теория, както се преподава масово в българското училище. А практиката и истинския живот? А самостоятелността, отговорността и креативността? Децата не смеят да сгрешат и да пробват, защото ще получат ниска оценка, забележка или ще ги накажат.  Страхуват се от собствените си грешки и от отговорността и се превръщат в зависими и слаби човешки същества, често неспособни да се адаптират към социалния и трудов живот.  Или както пише в своята книга “Затъпяване. Скритата цел на държавното образование” Джон Гатоу –„хиляди училища всяка година „произвеждат” хора, които няма да се реализират, ще живеят бедно и ще са самотни”, а „предназначението на училищата е да произвеждат по шаблон човешки същества с предсказуемо поведение, които са податливи на контрол”. Звучи грозно и преувеличено, но е точно така.

  Относно оценяването на училищното обучение в България –  провежда се в края на отделните етапи, срокове и степени, класни и контролни, изненадващи изпитвания; има вътрешното и външното оценяване и всякакви видовете изпитвания, изпити и оценяване на резултатите на учениците – изпит след 4-ти, след 7-ми и 8-ми клас, след 9-ти и 10-ти клас, матури и различни кандидатствания още преди 1-ви клас.

  Оценяването според новия закон е „поставено на ново качествено ниво – не само като процес за установяване на постигнатите резултати, а и като инструмент за диагностика на индивидуалните постижения, напредъка и потребностите на всеки отделен ученик. Оценяването ще бъде и важен инструмент за мониторинг на образователния процес и разработване на политики за подобряване на качеството му”, като се предвижда и възможност за оценяване в точки на национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити. Новият държавен образователен стандарт за оценяване на учениците предвижда възможност за оценяване в точки. Става въпрос за националното външно оценяване след 4, 7 и 10 клас, и за държавните зрелостни изпити.

  В периода 3-6 клас във Финландия  започва изучаването на английски език, а в 4-ти  – още един чужд език по избор: френски, шведски, немски, руски. Въвеждат се допълнителни дисциплини – свободни  предмети, като всяко училище предлага свои такива: машинопис, компютърна грамотност, дърворезба, хорово пеене и музикални инструменти.  Деца на 8-10-годишна възраст могат да работят свободно с дигиталните технологии и създават собствени презентации, анимации и електронни дневници. Децата учат чрез практика, а методи като учене „наизуст”, „зубрене” , препитване „на дъската” и т.н. е забранено. Всяко дете следва свой индивидуален план на обучение, съгласуван с преподавателя, като се насърчава ученето по двойки и групи. Деца от различни класове и нива могат да учат съвместно и  да работят заедно. Насърчава се колективната и екипна работа, като при проблем на учениците с усвояването на материала се назначава помощен учител, който подпомага обучението.

  В 9 клас има 2-седмично запознанство с „трудовия живот”. Децата си намират любимо „работно място” и с голямо удоволствие отиват „на работа”. Така се подготвят за живота и практикуват. А  по-големите се занимават в училище с различни изкуства и таланти като фотография, графичен дизайн, готвене, плетене, свирене на музикални инстументи, пеене, рисуване и творчество, търсейки индивидуалните си качества, таланти и интереси.

  Гимназистите работят по проекти със социална насоченост и изготвят проекти чрез проучвания и разиграват дискусии на теми като например екстрадиране. Като за  учениците от по-горните класове има пригодени уютни кътчета на територията на училищата, за да работят заедно. Финландската образователна система се стреми към обучение за истинския живот чрез интересни теми, актуални проблеми и интерактивни методи.  Освен това педагозите не се намесват в конфликтите на учащите, предоставяйки им възможност всестранно да се подготвят към жизнените ситуации, да развият способността да отстояват себе си и мнението си.

  Децата във Финландия не са задължени да седят на чинове, а могат да бъдат на пода върху килимчета. В някои училища има дивани и кресла. В България рядко се среща училище, в което децата да не седят само зад чина в трепетно очакване да чуят звънеца или с тревога да очакват да им бъде зададен въпрос, на който да отговорят.

Индивидуален план 

  За всяко дете във Финландия се съставя индивидуален план на обучение и развитие. Индивидуализацията се отнася и за преподавания материал, използваните учебници, упражнения, количеството работа и време. Едни получават обстойно и подробно учебния  материала, а други – само повърхностно и кратко изложение на най-важното и от преподаваната материя. В час децата от един и същи клас изпълняват упражнения с различна трудност и се оценяват, съгласно персоналното си ниво.

  Отделно склонностите и заложбите на всяко дете към даден вид дейност или професия се определят чрез тестове, анкети и беседи от „учителите на бъдещето”, които са специалисти, част от училищния персонал.

  В България индивидуален план се разработва само за ученици в индивидуална форма на обучение, както и за тези със специални образователни потребности, както и за учениците с изявени дарби, които се обучават в дистанционна, комбинирана форма или дуална система. Целта е да се дадат повече възможности за достъп за различни категории лица и предотвратяване на отпадането и ранното напускане.

  Във финландските училища, наред със стандартното обучение, има две уникални разновидности на образователния процес: 1)  Поддържащо обучение на „слабите” ученици – това, което при нас се практикува от частните учители. Във Финландия учители доброволно се справят с допълнителната помощ на ученика дори в извънработно време и приемат това за предизвикателство; 2) Коригиращо обучение – свързано е с постоянните общи проблеми, свързани с усвояване на материала, например изоставане заради неразбирането на финландски език, трудност при запомняне, асоциалното поведение и др. Коригиращото обучение се провежда индивидуално или в малки групи.

  При такива проблеми училището не изключва, нито оставя ученика да повтаря, а му назначава индивидуален преподавател, който посещава с него часовете по проблемните предмети и му помага. В  България в подобни ситуации често родители биват оставени да се справят сами и да наемат частни учители.

  В новия образователен закон са предложени форми за цялостна и индивидуализирана подкрепа на учениците . На децата и учениците се предоставя обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, която осигурява подходяща физическа, психологическа и социална среда за развиване на способностите и уменията им.

  Говори се и за приобщаващото образование и възможностите за обща и допълнителна подкрепа на деца и ученици с обучителни затруднения; приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или на всеки ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността.

  Екипната работа по случай на дете или ученик е нова стъпка в образователната политика, насочена към индивидуализиране на обучението, подкрепата и цялостната грижа за детето или ученика в периода му на обучение толкова дълго, колкото е необходимо.

  Екипи за подкрепа на личностното развитие се създават и към регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование. Тяхната функция е свързана с оценка на индивидуалните потребности от допълнителна подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности, подпомагане процеса на осигуряване на подкрепа, насочване за обучение в специално училище, преценка за обучение на ученици, настанени в болница, отлагане на задължително обучение в I клас, координация на работата на екипите на ниво детска градина или училище и др. 

  Общата подкрепа включва екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти; допълнителни модули за деца, които не владеят български език – за детските градини; допълнително обучение по учебни предмети; занимания по интереси; кариерно ориентиране на учениците; библиотечно-информационно обслужване; осигуряване на общежитие; поощряване с морални и материални награди; грижа за здравето, включително чрез събиране на пълна информация от родителя за здравословното състояние на детето и за медицински изследвания и консултации; дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение; ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните затруднения; логопедична работа. Тук е описана ролята на ресурсния учител, който оказва индивидуална подкрепа в обучението в детската градина или в училището, както и на специалистите – логопед, психолог, помощник на учителя.

  Стандартът урежда подкрепата не само за деца със специални потребности, но и на деца с изявени дарби. В стандарта са уредени и мерките за работа с деца при необходимост от превенция на тормоза и насилието за преодоляване на проблемното поведение. Като варианти за допълнителна подкрепа са визирани консултации, педагогическа и психологическа подкрепа от специалист, допълнително обучение в извънучебно време, включително в периода на ваканциите, участие в извънкласни и извънучилищни дейности, кариерно ориентиране и други дейности с оглед недопускане на нарушения, предотвратяване налагането на санкции и отпадането от училище. 

Е-дневник 

  Всички финландски училища са присъединени към държавната електронна система „Wilma”, която наподобява електронен ученически бележник, към който родителите получават личен код за достъп.  Педагозите нанасят оценките, записват пропуските, информират за живота на детето в училището; психологът, социалният работник, „учителят на бъдещето”, медицинската сестра също оставят информация, интересуваща родителя.

  През 2014 г.  в България се създаде Електронен дневник към Информационната система на образованието и поетапното включване на училищата, където може да се намери  информация за лично образователно дело на всяко дете/ученик, я което да се отразява цялата информация за процеса, резултатите/ оценките и постиженията от обучението му, личностното му развитие и постижения, наказания, отсъствия и забележки и т.н. Училищата могат да се включат, а други имат и собствени електронни системи и електронни дневници. Намерението е през учебната 2018/2019 година всички училищата и детските градини да работят с електронни дневници на паралелка или група. Заедно с това ще започне и обучението на учители, директори и педагогическия персонал за работа със системата и подобряване на дигиталната грамотност.

  Нов момент са разпоредбите за организирането и воденето на национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование, която се състои от електронни модули и регистри и ще се администрира от Министерството на образованието и науката. В системата ще се включат сегашните регистри – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и Регистър на документите за завършено основно образование, средно образование и/или придобита степен на професионална квалификация.

Преподаватели 

  За едно учителско място във Финландия се борят около 25 души. Учителят е уважаван и ценен от обществото. Обучението на бъдещите преподаватели е строго  и професионално като се приемат само най-добрите от най-добрите кандидатстващи и се инвестира в обучение през целия живот.

 Според Министерството на образованието и науката българските учителите са застаряваща гилдия и има трайната тенденция на застаряване на преподавателс 500 Internal Server Error

Internal Server Error

The server encountered an internal error or misconfiguration and was unable to complete your request.

Please contact the server administrator at webmaster@bukvichki.com to inform them of the time this error occurred, and the actions you performed just before this error.

More information about this error may be available in the server error log.