Буква и звук

 Фонематичният слух се формира още на 2-годишна възраст, което осигурява ясното,точното и правилното произнасяне на всички звукове в родния език и дава възможност за правилно регулиране на силата и височината на произнасянето, на темпа на говорене, на интонационната изразителност.

 При овладяване прозношението на звуковете в родния език децата се затрудняват при произнасянето на определени звукове от ,,късния онтогенезис”- това са съскащи, шипящи и сонорни съгласни звукове: з,ч,с,ж,ц,ш,р,л.

 Звуковата страна на речта на децата в предучилищна възраст се отличава със следните характерни особености:

  • неправилно изговаряне на някои звукове
  • неустойчивост в изговарянето на някои звукове-в едни и същи думи се произнасят и правилно,и неправилно
  • замяна на едни звукове с други
  • заместване,изпускане или рядкодобавяне на звукове и срички в думите
  • бърза и неясна реч,при която децата недостатъчно отварят добре устата и слабо артикулират звуковете
  • неритмична реч,при която се наблюдава повърхностно дишане с чести и шумни вдишвания,без паузи.

 Всички тези особености до 5-годишна възраст са естествен и закономерен етап в развитието на речта.

След 5-годишна възраст децата започват да учат букви, срички или четене – едва след като са се запознали със звуковете. Основните методически похвати са за подпомагане на процеса са:образец на правилния изговор, хорово и индивидуално повторение, многократно упражнение, поправяне на неправилния изговор.

 За формирането на правилно звукопроизношение е важно да имаме точен показ на артикулирането на звука от учителя, придружен при по-големите деца с и от обяснение. Показът се прави чрез бавно,интонационно подчертано и многократно произнасяне на звука като се осъществява и зрителен контрол – например при произнасянето на съгласен звук л може в огледалото да се види и проконтролира зрително как върхът на езика опира към горния край на предните горни зъби.

  Затвърдяване на правилното изговаряне на звука от децата,това се постига чрез многократно повторение на звука.За целта трябва да се осигури разнообразен речев материал и разнообразни игрови и емоционални похвати, за да се поддържа интерес у децата към заниманието, без да се изморяват и без да им омръзва.

Първата група звукове, които се поставят са лесни за артикулация и в същото време различни по звучене: а, и, у, м, к, х, в, о, т, с, л. Втора група звукове по-сложни по артикулация, като тук влизат шушкави, звучни съгласни, африкати и звук р. Тук се работи върху фонематичния слух и артикулацията, които създават  база за фонематична точност при усвояване на писмените навици.  Впоследствие децата развиват умения да диференцират различните звукове на речта, да ги отличават един от друг, както и по слух да определят мястото, броят и последователността на звуковете в дума.

 Произношението на С, З, Ц, Ч, Ш, Щ, Ж, които са по-трудни за децата, се учи най-лесно чрез различни игри с пляскане на ръце, подскачане или друго действие при чуване на определен звук.

 Цикълът от говорни тренировки в последния си етап завършва с произнасяне на скороговорки. Упражненията могат да бъдат съчетани с пиано или друг музикален инструмент.

 Важно е подготовката (най-добре това да се случи преди предучилищна възраст – 4-5 години) да се извършва от логопед!

Коментари

Коментари

2 коментара

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *